Хайде, сбогом!
В този глупав филм само статистка,
тази роля сама не избрах,
и души ме до смърт, и ме стиска,
чужда рокля, воняща на страх.
Чужди думи, глухарче на вятър,
папагал ли съм, шарен и глух?
След суфльора във вашия театър,
да повтарям без мисъл без, слух.
А ми писна, до писък ми писна,
от лъжите ви сън да тъка
и небе под крилете ми плисна,
под нозете ми - буйна река.
Хайде, сбогом, желая ви здраве,
в бутафорния, кукленски кът,
незапомнен се бързо забравя.
Аз отлитам. Звезди ме зоват.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
