В душата ми е пусто.
Празнотата в нея
паяжини е изплела - самотата свила е гнездо.
И мрачно е!
Като в царството на Хадес.
Тук няма Цербер, пази хаос -
деветоглав и бълващ безпорядък.
Смразяващ е!
Като главата на Горгоната Медуза.
И нищо друго - всъщност страх
на укротеното за миг безредие.
И нищо друго - само безизходност
сред лабиринта на духа опустошен.
© Елисавета Краева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми