В душата ми е пусто.
Празнотата в нея
паяжини е изплела - самотата свила е гнездо.
И мрачно е!
Като в царството на Хадес.
Тук няма Цербер, пази хаос -
деветоглав и бълващ безпорядък.
Смразяващ е!
Като главата на Горгоната Медуза.
И нищо друго - всъщност страх
на укротеното за миг безредие.
И нищо друго - само безизходност
сред лабиринта на духа опустошен.
© Елисавета Краева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми