В душата ми е пусто.
Празнотата в нея
паяжини е изплела - самотата свила е гнездо.
И мрачно е!
Като в царството на Хадес.
Тук няма Цербер, пази хаос -
деветоглав и бълващ безпорядък.
Смразяващ е!
Като главата на Горгоната Медуза.
И нищо друго - всъщност страх
на укротеното за миг безредие.
И нищо друго - само безизходност
сред лабиринта на духа опустошен.
© Елисавета Краева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми