В душата ми е пусто.
Празнотата в нея
паяжини е изплела - самотата свила е гнездо.
И мрачно е!
Като в царството на Хадес.
Тук няма Цербер, пази хаос -
деветоглав и бълващ безпорядък.
Смразяващ е!
Като главата на Горгоната Медуза.
И нищо друго - всъщност страх
на укротеното за миг безредие.
И нищо друго - само безизходност
сред лабиринта на духа опустошен.
© Елисавета Краева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми