Jul 23, 2007, 5:25 PM

ХАОСЪТ... В МЕН 

  Poetry
1019 0 16
 

Извирам от безоки очертания,

във пластове безлики се преливам...

Завързвам възли в неми окончания

и сляпа, в неусетност пак заспивам...

Сънувам безпризорна... самотата

със  пясъчни въжета ме обримчва...

Съзижда болка с писък тишината,

прорязва с дъх бетонен... неусетно.

И глътката последна изсвистява

от устните напукани... лъжовни...

Премрежен вопъл в стон се извисява

с неврони опустели и... греховни...

Ръцете ми безжизнено са празни,

с нарязани до безнадежност вени...

Изтича безпосочна и кръвта ми...

забравяйки ограбените спомени...

Болезнено е всяко отклонение

от тази моя дива непривичност...

захвърля ме в бездумно ударение

и впряга ме в болезнена статичност...

...

Жадувам аз да се събудя нова,

преминала през всички многоточия...

надраснала и грях, и своеволие,

болезнената тежест в... слепоочия...

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??