ХАОСЪТ... В МЕН
Извирам от безоки очертания,
във пластове безлики се преливам...
Завързвам възли в неми окончания
и сляпа, в неусетност пак заспивам...
Сънувам безпризорна... самотата
със пясъчни въжета ме обримчва...
Съзижда болка с писък тишината,
прорязва с дъх бетонен... неусетно.
И глътката последна изсвистява
от устните напукани... лъжовни...
Премрежен вопъл в стон се извисява
с неврони опустели и... греховни...
Ръцете ми безжизнено са празни,
с нарязани до безнадежност вени...
Изтича безпосочна и кръвта ми...
забравяйки ограбените спомени...
Болезнено е всяко отклонение
от тази моя дива непривичност...
захвърля ме в бездумно ударение
и впряга ме в болезнена статичност...
...
Жадувам аз да се събудя нова,
преминала през всички многоточия...
надраснала и грях, и своеволие,
болезнената тежест в... слепоочия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
