Харпии
По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми на харпии приличат.
Измъкват от страхливеца храна
и нагло зад полите ми надничат.
Когато се намери оцелял,
тогава ми кажи, че има бели.
А, ти, „храбрецо“, нищо невидял,
нахрани ли ги вече, че трепериш?
По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми е трудно да изхраниш.
На лакомите харпии глада
заситиш ли, тогава ще останеш.
Където има трепет и копнеж,
а харпиите ходят прегладнели,
опасно е небрежно да поспреш,
безумно е да питаш за постеля.
Не ми изглеждаш смел, но ще попитам:
за харпии ловуваш или скиташ?
© Богдана Калъчева All rights reserved.
