Oct 27, 2009, 11:39 PM

Хартиените лястовички 

  Poetry » Other
785 0 20

Животът ни, като в количка инвалидна,

все търси пътя си към Отца…

и към Сина -  с онази приказка за Ной,

в която няма ни Начало, нито Край.

 

В Духа на вечността боботят химни,

а над земята ние – хартиените лястовички.

И ако любовта ни не е взаимна –

на заем няма кой да ни даде.

 

Макар че не пресъхва Божията милост,

отнела болката човешка дори за миг,

по пътя си изгубили сме много,

ако забравяме за дребните наглед неща.

 

И продължава вечната ни битка –

животът ни да не е разяден до костта.

А толкоз малко, Боже мой, се иска,

тъй лесно е –

човешкото във Божието да прозреш.

 

 

1991 г., Бургас

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ! Поздрави, Веси!
    Хубав и слънчев ден утре!
    t.
  • Хубаво, мъдро послание! Дано повече хора го прочетат! Прегръдка, Веси!
  • истина и болка...Веси, с обич.
  • Дали го проумява всеки, дали изобщо се замисляме...
    Браво Веси!
    Най-най топлите прегръдки ти изпращам от ветровитото северно черноморие!
  • Честит празник и на многая лета!
  • Когато човек търси, тази зависимост между божието и човешкото, няма начин да не я съзре, но колко ли от нас си правят този труд...Привет Веси! Хубав стих!
  • За съжаление дяволското по-лесно се съзира в "човешкото"...
  • по пътя си изгубили сме много,
    ако забравяме за дребните наглед неща.

    Толкова е вярно! И естествено изречено! Категорично, ясно и красиво послание е целият стих! Благодаря!
  • Лесно е, Вес! За онзи, който има душа и сърце да го направи!
  • Истински и правдив стих!
    Много поздрави!
  • Лесно е, но не винаги ни се отдава за съжаление! Хубав стих!
  • Любовта я даваме най-трудно, Веси! Не осъзнаваме сякаш, че колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме! От това, което даваме...
  • ...хартиените лястовички...Много точно.Зависими от въздух и вода...Поздрав и от мен,Веси!
  • Бог ни е дал свобода да избираме Веси.Щастията са различни.
    И дребните радости...Ще ти цитирам края на едно мое стихотворение:
    "...Сгрешена съм.(сигурно)
    А отвъд е награда.
    (без страх, дето крачим по сухото).
    И искам да съм неразбрана
    от "блажените духом"...
  • Малко се иска, но слепци едва ли могат да го съзрат!
  • С Таня
    Поздрави, Весе!!!
    ((( )))
  • Живот-оригами, подвластен и на слънце, и на дъжд...!
  • "...дори за миг..."
    Поздрав с обич!
  • Сигурно за това, защото е много лесно да прозрем простите истини, усложняваме живота си до безкрайност. Красив стих, който замисля и завладява.
  • Така е!
Random works
: ??:??