Хартиените лястовички
Животът ни, като в количка инвалидна,
все търси пътя си към Отца…
и към Сина - с онази приказка за Ной,
в която няма ни Начало, нито Край.
В Духа на вечността боботят химни,
а над земята ние – хартиените лястовички.
И ако любовта ни не е взаимна –
на заем няма кой да ни даде.
Макар че не пресъхва Божията милост,
отнела болката човешка дори за миг,
по пътя си изгубили сме много,
ако забравяме за дребните наглед неща.
И продължава вечната ни битка –
животът ни да не е разяден до костта.
А толкоз малко, Боже мой, се иска,
тъй лесно е –
човешкото във Божието да прозреш.
1991 г., Бургас
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
