Hе е нарочно. Спете, спете!
Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси,
за мен не искат и да знаят.
Създавам светове, в ума си
и май на Господ си играя.
С най-овехтялата си фуста,
мета небесните хармани.
Преливам стих – от празно, в пусто –
та сред звездите да остане.
И не, че са ми много нужни,
поет – занятие самотно.
От Рая се намирам южно –
рогат съм ангел – доживотно.
Луната спътница е вярна,
дъгата кърпи ми крилете,
насън сълза, ако ви парне,
не е нарочно. Спете, спете!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
