Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси,
за мен не искат и да знаят.
Създавам светове, в ума си
и май на Господ си играя.
С най-овехтялата си фуста,
мета небесните хармани.
Преливам стих – от празно, в пусто –
та сред звездите да остане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up