Хей, старче, добър ден
Малък, дребничък на ръст.
Дрехите – отдавна овехтели.
Понесъл тежкия си кръст. И пак...
От нас по-истински живее.
Сутрин рано ходил за вода.
Топла питка да омеси.
Раздава до последната троха.
Време – и секунда не пилее.
Вечер вкъщи сяда уморен.
На масата кандилце пали.
Благодарен е за всеки ден.
За себе си – какво да жали?
Но растял от ден на ден.
В службата улисан, не усетил.
Дорде не чул: "Хей, старче, добър ден"!
От тоя горе, дето портите ги пази.
© Виолета All rights reserved.
