Хербарий
С една отдавнашна любов
случайно срещах се вквартала.
Здравей си казахме,
ръцете ни за поздрав се събраха,
очите заблестяха.
-Хей, остаряване при тебе няма,
все тъй си хубава и млада.
Изглежда съпругът ти добре те гледа!
Погледнах го в очите.
-Ти май на очен преглед, скоро не си бил?
Я иди, диоптрите си оправи!
Не виждаш ли, от майска роза
преминала градината с цветя,
сега какво ли цвете съм
дори не мога да разбера!
-Ох, то и аз, от строен нарцис
сега магарешки бодил съм
ала, издържлив съм!
Така хортувахме си снего
и спомени припомняхме,
годините отминали,
красиви есенни листа
обагрени в различни цветове,
сега превърнати от нас в хербарий!
© Румяна Щерева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, събираме си спомени и ги хербаризираме!
-
Хубав стих! Харесва ми!
-
Благодаря ви! Хербариите са хубаво нещо, трябва да имаш търпение и усет за красота!
-
Много хубаво.
-
Тскъв е живота, докато сме млади сме рози, после се превръщаме в хербарий. Хареса ми много!
-
Благодаря ти Младене! Не следвам никого, вървя си по мой си път. Колкото и да сме различни и години да ни делят, все пак има неща които ни събират, притеглят и ставаме като деца. Това са спомените. Човек без спомен е като пустиня. Дори там има живот, значи който няма спомени, нямал е живот!
-
Финалът на стихотворението е много хубав:
"Така хортувахме си с него
и спомени припомняхме,
годините отминали,
красиви есенни листа
обагрени в различни цветове,
сега превърнати от нас в хербарий!"
Напомни ми за стиховете на един от най-големите италиански поети - Джакомо Леопарди и по-специално за "Безкраят".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
