Oct 26, 2022, 8:20 PM

Хербарий

  Poetry
806 3 7

С една отдавнашна любов

случайно срещах се вквартала. 

Здравей си казахме, 

ръцете ни за поздрав се събраха, 

очите заблестяха. 

 

-Хей, остаряване при тебе няма,

все тъй си хубава и млада. 

Изглежда съпругът ти добре те гледа! 

 

Погледнах го в очите. 

 

-Ти май на очен преглед, скоро не си бил? 

Я иди, диоптрите си оправи! 

Не виждаш ли, от майска роза

преминала градината с цветя, 

сега какво ли цвете съм

дори не мога да разбера! 

 

-Ох, то и аз, от строен нарцис

сега магарешки бодил съм

ала, издържлив съм! 

 

Така хортувахме си снего

и спомени припомняхме, 

годините отминали, 

красиви есенни листа

обагрени в различни цветове, 

сега превърнати от нас в хербарий! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...