RumyanaShtereva (Румяна Щерева)
79 1995
26.10.2022 г., 20:20 ч.

Хербарий 

  Поезия
418 3 7

С една отдавнашна любов

случайно срещах се вквартала. 

Здравей си казахме, 

ръцете ни за поздрав се събраха, 

очите заблестяха. 

 

-Хей, остаряване при тебе няма,

все тъй си хубава и млада. 

Изглежда съпругът ти добре те гледа! 

 

Погледнах го в очите. 

 

-Ти май на очен преглед, скоро не си бил? 

Я иди, диоптрите си оправи! 

Не виждаш ли, от майска роза

преминала градината с цветя, 

сега какво ли цвете съм

дори не мога да разбера! 

 

-Ох, то и аз, от строен нарцис

сега магарешки бодил съм

ала, издържлив съм! 

 

Така хортувахме си снего

и спомени припомняхме, 

годините отминали, 

красиви есенни листа

обагрени в различни цветове, 

сега превърнати от нас в хербарий! 

© Румяна Щерева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, събираме си спомени и ги хербаризираме!
  • Хубав стих! Харесва ми!
  • Благодаря ви! Хербариите са хубаво нещо, трябва да имаш търпение и усет за красота!
  • Много хубаво.
  • Тскъв е живота, докато сме млади сме рози, после се превръщаме в хербарий. Хареса ми много!
  • Благодаря ти Младене! Не следвам никого, вървя си по мой си път. Колкото и да сме различни и години да ни делят, все пак има неща които ни събират, притеглят и ставаме като деца. Това са спомените. Човек без спомен е като пустиня. Дори там има живот, значи който няма спомени, нямал е живот!
  • Финалът на стихотворението е много хубав:

    "Така хортувахме си с него
    и спомени припомняхме,
    годините отминали,
    красиви есенни листа
    обагрени в различни цветове,
    сега превърнати от нас в хербарий!"

    Напомни ми за стиховете на един от най-големите италиански поети - Джакомо Леопарди и по-специално за "Безкраят".
Предложения
: ??:??