26.10.2022 г., 20:20

Хербарий

807 3 7

С една отдавнашна любов

случайно срещах се вквартала. 

Здравей си казахме, 

ръцете ни за поздрав се събраха, 

очите заблестяха. 

 

-Хей, остаряване при тебе няма,

все тъй си хубава и млада. 

Изглежда съпругът ти добре те гледа! 

 

Погледнах го в очите. 

 

-Ти май на очен преглед, скоро не си бил? 

Я иди, диоптрите си оправи! 

Не виждаш ли, от майска роза

преминала градината с цветя, 

сега какво ли цвете съм

дори не мога да разбера! 

 

-Ох, то и аз, от строен нарцис

сега магарешки бодил съм

ала, издържлив съм! 

 

Така хортувахме си снего

и спомени припомняхме, 

годините отминали, 

красиви есенни листа

обагрени в различни цветове, 

сега превърнати от нас в хербарий! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...