26 окт. 2022 г., 20:20

Хербарий

809 3 7

С една отдавнашна любов

случайно срещах се вквартала. 

Здравей си казахме, 

ръцете ни за поздрав се събраха, 

очите заблестяха. 

 

-Хей, остаряване при тебе няма,

все тъй си хубава и млада. 

Изглежда съпругът ти добре те гледа! 

 

Погледнах го в очите. 

 

-Ти май на очен преглед, скоро не си бил? 

Я иди, диоптрите си оправи! 

Не виждаш ли, от майска роза

преминала градината с цветя, 

сега какво ли цвете съм

дори не мога да разбера! 

 

-Ох, то и аз, от строен нарцис

сега магарешки бодил съм

ала, издържлив съм! 

 

Така хортувахме си снего

и спомени припомняхме, 

годините отминали, 

красиви есенни листа

обагрени в различни цветове, 

сега превърнати от нас в хербарий! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...