Feb 20, 2007, 12:57 PM

Химера

  Poetry
927 0 3
Щом затвориш очи 
Аз съм точно пред теб
Уж достъпна и толкова близо
И ме чувстваш дори,
всяка педя гори
уж са минали моите устни.

Уж протягаш ръце
аз съм тук – ала не
Само мирис на моята кожа 
аз оставям при теб
и във твойто сърце
сувенир - въглен парещ ще сложа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Драганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...