/отговор на предложението за брак на вече настоящия ми съпруг/
Можеш ли да ме изпееш?
Можеш ли да ме изсвириш?
В проза да ме изкопнееш?
В стих да ме изрецитираш? ...
Щом затвориш очи Аз съм точно пред теб Уж достъпна и толкова близо И ме чувстваш дори, всяка педя гори уж са минали моите устни. Уж протягаш ръце аз съм тук – ала не Само мирис на моята кожа аз оставям при теб и във твойто сърце сувенир - въглен парещ ще сложа.
Уж живееш прекрасно - две деца и съпруг.
Уж е всичко нормално, ала все не си тук.
Сутрин дупета миеш, решиш, връзваш коси
Все заета - не спираш, ала все не си ти.
Яко рок - даваш газ /как пристигаш-не знам/ ...
Каквото иска - не може, каквото може - не иска.
Каквото трябва - не прави, защото все не и стиска.
Тя прелива от искане - и се дави в желание.
Дай и нейната истина - спести и малко страдание.
