Sep 27, 2006, 1:34 PM

Химери

  Poetry
933 0 3
Все още ли гоня химери,
още ли плача без глас,
когато душата намери
своето истинско аз?

Все още ли вятъра гоня,
още ли в огън пламтя,
когато сълзите си роня,
свела глава над нощта?

Все още ли крача в лъчите,
още ли грея със тях,
когато си сбъдвам мечтите,
без да ги газя със страх?

Все още аз гоня химери,
още аз плача без глас,
когато душата намери
своето истинско аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....