Май, без да искам, те обикнах...
май дадох ти раненото сърце...
но късно е, аз вече те отритнах,
макар протегнала към теб ръце...
Сега те мисля постоянно, ...
Сърцето ми проклина ме сега,
че пламъче допуснах в него аз,
че радост и утеха сред тая тъга
стопиха мъничко от моя мраз...
Сърцето ми проклина ме, че пак ...
Протегнах аз към огъня ръка,
а знаех - ще боли, ще пари,
на импулс, на инат, ей така -
на живота срещу грубите шамари...
За да докажа, я протегнах аз, ...
Сърцето ми е ледено... прости,
обвито е от каменна черупка...
а душата ми все иска да мъсти,
че пратена е в мрачна дупка...
И страх тая във себе си... прости... ...
Да бъдеш там, където си мечтал,
да бъдеш и да дишаш , да гориш...
какво би жертвал и какво би дал,
за да спечелиш... без да се раниш...
Дали мечтаеш нощем и съня, ...
Обичам морето под пълна луна,
обичам да гледам как падат листа,
обичам в скалите разбита вълна,
обичам да плача самотно в нощта.
Обичам да гледам в очите смъртта- ...
По-силно си от мене и мечтите,
по-вечно си от вечната любов,
дълбоко си, убиват ме вълните,
които заглушават моя зов...
По-грешно си от мене и луната, ...
Посвири ми, посвири ми на пианото,
нека още малко посънувам...
Невъзможно, невъзможно е желаното,
а невъзможното най-силно се жадува...
Удави ме, удави ме във вълните си, ...
Знаеш ли кое издържа повече от вечността,
кое се ражда за да те рани,
кое се крие във нощта
и сред радиация пълзи в порутени стени?
Знаеш ли, че паразит е то, способно да умре, ...
Какво ще стане ако си отида,
забравила и теб и любовта ни,
забравила приятелите - без обида,
без сбогом и излишни рани?
Какво ще ви остане във сърцата - ...
