Jan 14, 2021, 5:46 AM  

Химично 

  Poetry » Love
912 1 2

 

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно, 
преплитахме се енергийно

в ефирно колело. 


Разтваряхме се, 
аз във теб, ти във мен,
носихме се неуморно в танц на красота, във дзен. 


Но идваше момент когато
светът сe сещаше за мен, 
напомняше ми,

че все още съм във негов плен,

и с паяжинна нишка придърпван бях към временното ми легло. 


Изпарявахме се безвъзвратно, 
всеки в своето русло,
но оставахме си запленени, 
в спонена на младостта. 


Не беше сън, реалност също, 
просто  -  химия на любовта. 

 

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??