Химично
Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се,
аз във теб, ти във мен,
носихме се неуморно в танц на красота, във дзен.
Но идваше момент когато
светът сe сещаше за мен,
напомняше ми,
че все още съм във негов плен,
и с паяжинна нишка придърпван бях към временното ми легло.
Изпарявахме се безвъзвратно,
всеки в своето русло,
но оставахме си запленени,
в спонена на младостта.
Не беше сън, реалност също,
просто - химия на любовта.
© Климентин Чернев All rights reserved.
