Химикалени неволи
Дали на химикала не му писна
в ръцете ми да бълва въпросителни?
Да мъчи заедно със мене листа
и да го пълни със творби съмнителни?
И в този миг, сега, го съжалих,
но ето, че не спирам със тормоза.
Отново с мене пише в едно стих
(добре поне, че не съм на фаза проза)
Та мисля си, дали щом се изпразни,
преди да свърши пътя си в боклука,
дали не го боли глава от болни фрази,
дали не е откачил той от скука?
Е, питам те, сега е твоят ред,
излей си мъката във сини редове.
Какво е да си във ръцете на пуйет
в главата си с цял хор от гласове?
*****
Какво да кажа? И да се оплача
дали на съвестта ти ще тежи?
Е, нема смисъл, дай да свършва буламачът,
но моля те, не чакай, а хвърли
във кофата горкото мое тяло
преди дори мастилото да свърши,
че честно казано, така ми е писнало,
че чак писецът ми, по листа стърже...
15.11.2020.
Георги Каменов
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" :0))
© Георги Каменов All rights reserved.
