IceMoon (Виктория Минева)

Баналност 🇧🇬

Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...

IceMoon

Prose » Others

2009-03-09T11:39:30+02:00 1.2K

Танцуват прашинки в сърцето ми.. 2 🇧🇬

Всички идваха и си отиваха от живота й. Така беше преди, така беше и сега. Смъртта съпътсваше винаги близките й хора, а самотата ....Нещо нормално за сангуинката. Тъгата я придружаваше винаги. Чувството за глад идваше и отминаваше така бързо, както безбройните бури, минали през очите й разрушаваха с ...

IceMoon

Prose » Science fiction & fantasy

2008-10-03T09:33:28+03:00 1.4K 3

След хиляди лунни изгреви....2 🇧🇬

----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...

IceMoon

Prose » Science fiction & fantasy

2008-10-02T10:22:49+03:00 1.4K 1

След хиляди лунни изгреви.. 🇧🇬

----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...

IceMoon

Prose » Science fiction & fantasy

2008-10-01T09:55:26+03:00 1.7K 4

**** 🇧🇬

*******
За миг превърна се в пепел и последната искра
сменена някак си тактично със сърдечна празнота -
Безупречна...
Донесе Крах сред множеството упреци ...

IceMoon

Poetry » Love

2008-05-27T17:56:31+03:00 1.9K 18

Живота, какъвто го познавахме....1 🇧🇬

Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...

IceMoon

Prose » Science fiction & fantasy

2008-05-10T23:10:02+03:00 1.7K 4

Срамувам се... 🇧🇬

Срамувам се...
Срамувам се... от себе си,
заради твойта вечна грубост...
Мечтаех си за... нежността,
а ти убиваш я с такава лекота... ...

IceMoon

Poetry » Love

2008-05-02T09:56:19+03:00 3.3K 14

Уви 🇧🇬

Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота... ...

IceMoon

Poetry

2008-04-29T22:14:39+03:00 1.3K 6

* * * 🇧🇬

ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...

IceMoon

Prose » Short stories

2008-04-20T11:38:21+03:00 1.2K 4

Танцуват прашинки в сърцето ми... 🇧🇬

Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...

IceMoon

Prose » Science fiction & fantasy

2008-04-15T20:00:51+03:00 1.5K 5

* * * 🇧🇬

----
Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга. ...

IceMoon

Poetry » Philosophical

2008-01-17T20:35:42+02:00 1.1K 7

Лагер 🇧🇬

Приятелите скъпи на къмпинг са
и си играят на помирители..
Уви, май сполучи тяхната
многообичана игра с думите...
Спечелихме забита дълбоко в гърба кама.. ...

IceMoon

Poetry

2007-01-09T12:32:06+02:00 1K

Равенство 🇧🇬

Сърце на гордост - еквивалент опустошение,
душа – новостроено леденостенно уравнение..
Вина плюс гузност значи заедност с усещане за самота,
Гняв и яд равнява се на регресивно геометрично безразличие,
извадено от аритметичната прогресия на любовта, ...

IceMoon

Poetry

2007-01-09T12:30:55+02:00 1.1K 3

Други.. Другаде 🇧🇬

Гледам в очите ти, виждам трети лица,
усещам по ръката ти – с тях е била..
Отвръщам на усмивката ти – за други е тя,
слушам обясненията ти – галиш моята суета.
Надничам в мислите ти – другаде далеко са... ...

IceMoon

Poetry

2006-10-22T12:13:54+03:00 990 2

Звезден път 🇧🇬

Звезден път
Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза..
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река ...

IceMoon

Poetry

2006-10-04T01:03:01+03:00 1K 3

***** 🇧🇬

Отново съм на кръстопът и не разбирам
червено или жълто свети светофар..
Автомобила ми бучи неспирен
и сблъсках се със задната кола.
Насрещната се чукна в челен удар, ...

IceMoon

Poetry

2006-09-19T13:33:45+03:00 1K

**** 🇧🇬

Въздушни кули - срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...
Светци неземни - по дъното се реят, ...

IceMoon

Poetry

2006-08-25T00:30:23+03:00 1.1K

Морски град 🇧🇬

Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени.. ...

IceMoon

Poetry

2006-07-23T23:07:59+03:00 1.1K

Случка 🇧🇬

Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти... ...

IceMoon

Poetry

2006-07-12T21:31:17+03:00 1K 1

И ти си същия! 🇧🇬

Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.
Не вярвах, че и ти си като тях – другите, ...

IceMoon

Poetry

2006-07-12T21:27:59+03:00 1.2K 2

„Химия” 🇧🇬

Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите ...

IceMoon

Poetry

2006-06-27T19:42:45+03:00 1.4K 3

ххххх 🇧🇬

Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...
Гледа града и празните улици, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-27T17:25:12+03:00 1.2K 3

Гостенката, която ми помогна да направя избора си 🇧🇬

В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...

IceMoon

Prose

2006-06-22T21:45:52+03:00 1.9K 7

Просяк 🇧🇬

Не съм просяк, молещ за остатъци
от отдавна изгубена любов,
не прося минути на нежно внимание
и после забит в гърба двуостър нож.
Вървя по улицата на разбитите мечти ...

IceMoon

Poetry

2006-06-09T00:22:10+03:00 1.2K 6

За кафето и реката.. 🇧🇬

Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка ...

IceMoon

Poetry

2006-06-07T11:57:33+03:00 1.1K 1

Кръпки 🇧🇬

Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега... ...

IceMoon

Poetry

2006-06-07T10:54:41+03:00 1K 6

И тя си отиде... 🇧🇬

И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя
разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих
обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми
говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Т ...

IceMoon

Prose

2006-06-05T23:23:25+03:00 1.4K 4

сбърках.. 🇧🇬

Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.
Убих се, за да убия заблудите, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-05T23:10:03+03:00 1.1K 5

xxx 🇧🇬

Сама съм, както винаги
ще бъда и била съм си така.
В мен има само безразличие,
дразня се, но свикнах с това.
Не ме учудват ни лъжите, думите, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-05T23:06:30+03:00 1.1K 2

Глупаво 🇧🇬

Обикнах те дълбоко, обичам те, без смисъл,
реално едностранно и невъзможно е това.
Живея явно в света ти на илюзии,
където не фигурирам истински в реалността..
Далече си от мен, както винаги досега, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-03T11:01:16+03:00 963 2

СИВОТА 🇧🇬

Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-03T10:59:53+03:00 1.1K 1

Измислици 🇧🇬

Правих си отново фалшиви илюзии,
че имаше някога и има някой до мен...
Дори вярвах на своите глупости
да не съм сама в света ми студен.
Сега се усмихвам отново на себе си, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-03T10:56:03+03:00 1.1K 4

Грешка в системата 🇧🇬

Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща
от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за
улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг
начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...

IceMoon

Prose

2006-06-02T13:41:24+03:00 1.4K 1

Отивай си 🇧🇬

Отивай си, не искам да докосвам
с устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...
Не искам в себе си да виждам нечия заместница, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-02T12:17:51+03:00 1.2K 5

Напоследък 🇧🇬

В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-02T12:13:37+03:00 1.1K

Вечер на размисли 🇧🇬

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...

IceMoon

Prose

2006-06-01T09:32:55+03:00 1.3K 4

Пиянство 🇧🇬

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...

IceMoon

Poetry

2006-06-01T08:47:05+03:00 1.2K 2

Неизпълнено 🇧🇬

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...

IceMoon

Poetry

2006-06-01T08:39:56+03:00 1.1K 2

Майски ден 🇧🇬

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...
Вън слънце грее, пеят птичките, ...

IceMoon

Poetry

2006-05-31T11:53:42+03:00 1.1K 4

Когато се събудиш 🇧🇬

Когато се събудиш, не виждаш цветята,
които до преди си виждал в съня си,
когато се събудиш, не виждаш луната,
която е била красива, докато си спял...
Когато се събудиш, не виждаш дъжда, ...

IceMoon

Poetry

2006-05-31T11:39:50+03:00 1.2K 1