Хищник нищо не признава и по нрав той вълк остава
Баснята на Лафонтен
"Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да запомните, че даже
прав да си, щом слаб си ти,
за живот и за мечти
нямаш шанса сред стръвници.
Не, съвсем не съм умница!
Казал го е преди мен
мъдрият Жан Лафонтен.
И така: В един поток
агънцето скок подскок
със наведена главичка
пиеше ( какво?) - водичка.
Но опасният Вълчан
му приготвяше капан
да го хване той със лапа
и доволен да излапа.
С дрезгав глас го заговори:
- Мътиш ми водата, сори,
затова ще те накажа!
Агнето, какво да каже,
почна да се оправдава:
- Вълчо, как така? Не става!
Аз зад теб пих от водата.
Ето, погледни следата!
- С този номер - не на мен! -
кипна Вълчо разгневен.
- Няма хитростта да мине!
Помня, че преди година
са те чули да говориш
клевети! Нима ще спориш?
- Аз не бях родено даже!
Майка ми ще го докаже!
- Но тогава твоят брат
за това е виноват!
- Брат си нямам, разбери!
С тез измислици се спри!
- Най-добре е да мълчиш!
Агънце, ще си платиш!
Хукна агнето в уплаха.
Лапи хищни две го спряха,
щом злосторникът го стигна.
Без окото му да мигне,
тръгна Вълчо към гората
с крехко агънце в устата.
Тук поуката остава:
хищник правда не признава!
И от поговорка знаем,
че дори да си мечтаем,
Вълчо нрава не мени.
По-далече остани
ти от зъбите му остри.
Хищник никога не пости!
© Мария Панайотова All rights reserved.
