Mar 14, 2007, 4:21 PM

Хлад

  Poetry
1.2K 0 3
Тихо  днес е навън.
Хората отминават.
Сама съм без теб...
дните се редят...
дланите за теб кървят.

Протягат се...
но само хлад прегръщат.
Мълчаливи улици,
в черни сълзи се давят,
в свят без цвят живея.

Денят днес отива си от мен,
думите са само вятър,
а косите, търсещи лице,
в което да се приютят...
твоето лице, което ти извърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Денят днес отива си от мен,
    думите са само вятър,
    а косите, търсещи лице,
    в което да се приютят...
    твоето лице, което ти извърна.

    Тук, както каза Креми, ти мн силна!
    Успех и добре дошла!
  • думите са само вятър,
    а косите, търсещи лице,
    в което да се приютят...
    твоето лице, което ти извърна.

    Браво!!!
    Много добри изразни средства!
    Поздрав!
  • много хубаво произведение , много ме впечетли , поздрави на авторката!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....