Хлад
731
0
1
В гърдите ми безмилостна змия
разяжда мойта плът жестоко.
Животът всичките парченца разпиля
на пъзела - там, в бездната, дълбоко.
А светлата надежда? Тя ридае,
че няма правда на земята.
Сега, нещастната, се чуди и се мае
защо ледът обгърнал е сърцата.
Тя няма дом, злочестата. Измръзна
от зимата във нашите души.
Но ето - да се бори ù омръзна
и тя затвори своите очи.
...
Без вяра, любов и потребност
остана светът. Къде си, надежда?
Убихме те с свойта небрежност,
а плачем сега за дошлата безбрежност.
© Мариета Дечевска All rights reserved.
