В гърдите ми безмилостна змия

разяжда мойта плът жестоко.

Животът всичките парченца разпиля

на пъзела - там, в бездната, дълбоко.

А светлата надежда? Тя ридае,

че няма правда на земята.

Сега, нещастната, се чуди и се мае

защо ледът обгърнал е сърцата.

Тя няма дом, злочестата. Измръзна

от зимата във нашите души.

Но ето - да се бори ù омръзна

и тя затвори своите очи.

...

Без вяра, любов и потребност

остана светът. Къде си, надежда?

Убихме те с свойта небрежност,

а плачем сега за дошлата безбрежност.