Времето е мрачно, пороен дъжд вали,
облаци се блъскат страшно,
между тях война цари.
Небето тъмно изведнъж се освети,
искра проблесна и на две го раздели.
Силен тътен чу се в планината,
гръм удари нейде по полята.
Птиците се скриха в гнездата,
вълци вият в гората, мечката
прибра се в пещерата.
А хората, с чадъри в ръката,
бродят по земята.
© Борислав Попов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И аз!