ХОРАТА ГОВОРЯТ
Заговориха хората дружно,
зад гърба ми, че иначе как.
Този нещо се пéри ненужно,
пак е същия мухльо, глупак.
На поет ще се прави, на Гьоте,
че римушки написал безчет.
Виж го ти, идиот с идиота,
като стара кокошка на плет.
Да сме кротки били и без злоба,
да си върнем мира, любовта.
Няма десет стотинки във джоба,
виж го ти, окуцяла коза.
Кой му каза, че може да пише?
Днес поетите - гъби след дъжд.
Да се връщам на село, да диша
аромата на вкиснала ръж.
© Хари Спасов All rights reserved.