Eipril
1,374 results
СЛЕД КОРОНАЦИЯТА
Тихо е след коронацията,
короната събира прах.
Отчита сметки бюрокрацията,
белее в документи жълт тезгях. ...
  34 
НЯМАМ НИЩО
.
Аз нямам дом, живея във картина
на Майстора и в лански глог.
Бодът ме с жезъл зимите, ...
  46 
ИБРАХИМ
.
Той се казваше Георги. Бай Георги, така го знаех аз и другите работници. Когато постъпих на работа просто не го забелязах от хилядите хора, които идваха и си отиваха в трисменния режим на работа.
Бай Георги беше свит и скромен човек. От малцинството. Работеше много и може би затова никой н ...
  72 
ПО-ДОБРЕ
Отдавна не поставям коня след каруцата,
а той горкият олися и окуця.
И по-добре да дойдат внуците,
че нещо в мене гръмко онемя. ...
  75 
НОВИЯТ ПОДИУМ
/По действителен случай/
.
Тази история е стара, колкото света,
истинска, колкото звездите, забравна толкова, колкото може да забравя човекът. А той може много. ...
  143 
Мисля, мисля, не измислям
как да върна детската усмивка.
Толкоз истинска, широка,
толкоз слънчева, дълбока.
Мисля, мисля, не измислям ...
  113 
Този разказ е по действителен случай.
Надявам се да ви докосне и наведе на размисъл.
Променено е само името на човека.
Джони съществува, жив и здрав е, но в момента още спи.
ДЖОНИ ...
  147 
Откраднах си слънце от изгрева ален,
да имам когато е тъмно навън,
когато съм буден и малко нажáлен,
когато не идва проклетия сън.
Откраднах си вятър от морския бриз, ...
  119 
НЕ СЪМ ГОТОВ
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там? ...
  115 
ВРЕМЕТО
Безкрайно е времето - дълго тире,
дървото отсреща е дървен човек,
а вятърът бърза глава да провре
под правдата свята - одърпан елек. ...
  82 
ПОЕТЪТ
.
Дотегнах ви сигурно вече
с моите дълги брътвежи.
Прощавайте, стигнах далече, ...
  68 
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там?
Не съм си вързал кучето, ...
  89 
ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...
  130 
***
***
Не поглеждай встрани. Не мълчи.
Аз съм твоето старо момче.
Есента ли отново вали
и ни пита без глас:"Накъде?". ...
  179 
ПЪТЕЧКА
Имам малка пътечка далечна
във самотно и старо селцé.
Сам край нея присядам на вечер,
чакам нечии нежни ръце. ...
  186 
ПИШЕТЕ ПИСМА
Пишете писма, пишете писма,
дори да не стигнат до всяка врата.
Пишете наум и пишете на глас,
пишете с усмивка и чиста душа. ...
  129 
БЕЗДОМНОТО КУЧЕ
Едно бездомно куче?
Нима? Къде? Без вход?
И кой парите смуче
от бедния народ? ...
  273 
ХОРАТА ГОВОРЯТ
Заговориха хората дружно,
зад гърба ми, че иначе как.
Този нещо се пéри ненужно,
пак е същия мухльо, глупак. ...
  173 
КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен ...
  132 
ДОКОСНЕТЕ МЕ
Поплачете на рамото старо
моя радост и моя тъга.
Всичко беше и всичко изтля,
моя радост и моя мечта. ...
  230 
Покълнала мъка сред чужди поля,
притихнала горест на чужда земя.
Покръстени мисли на стар атеист,
подсóлени рани и късна сълзá.
И сън по не воля и сън обещан... ...
  119 
ЗАЩОТО ОБИЧАХ
.
Обичах до лудост, обичах до болка,
обичах без страх, обичах докрай.
Обичах до кръв, обичах до смърт, ...
  167 
НЕ ИДВАЙ
.
Не идвай днес, сега съм тъмен и горча.
Сега съм буря и въртоп, сега помитам, не щадя.
Сега съм луд от лудите по - луд, сега крещя! ...
  131 
ЛЮБОВТА
.
Любовта не е метафора,
а класика във анапест.
Където пичът взема нафора, ...
  141 
БЕЗДОМНИКЪТ
.
Наранен от живота, от хората скрит,
без посока и път, без храна и без дом.
Две угарки вонящи и евтин кибрит, ...
  112 
ПИСМО
.
Здравей, Ейприл.
Пиша ти писмо. Първото откакто те няма.
Пиша писмо до Отвъдното. Знам, че вече от една година си там. ...
  371 
Върбице, защо си зелена,
защо тъй обичаш реката?
Върбице, защо си родена,
защо шумолят ти листата?
Родена съм малка, зелена ...
  194 
Животът е тесен, любовта е сляпа, а омразата няма спирачки.
  198 
Трака влакът, идва влакът,
свирка, пуфка и звъни.
Аз го помня, аз го чакам,
зная пак ще долети.
Тъй е хубав, тъй червен, ...
  157 
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...
  321 
Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...
  159 
КОЛКО КАФЕТА
Колко кафета крадеш от деня,
колко кафета делиш със нощта?
Имаш ли огън, кафе на зърна,
мелничка златна, джезве от луна? ...
  245 
Какво да правиш с твоя живот?
Какъв да бъдеш? Кога и къде?
Кога да спреш? А да тръгнеш?
Колко път да изминеш?
А защо? Накъде? ...
  179 
Разболях се от стари тревоги,
разгорях се от нови мечти.
Наживях се на хорската злоба,
надживях ранобудни петли.
Озовах се в стара прокоба, ...
  192 
Дали е вярно, че съм хубав,
дали е вярно, че съм шик
и малко кръглоръбав,
приличам на мъдрец стоик.
Дали е вярно, че съм умен, ...
  223 
Какво е споменът без теб.
Едно поле без мак.
Едно небе без птица.
Едно море без бряг.
Една мечта - вдовица. ...
  216 
***
Приливи, отливи,
тече си денят.
Кораби, лодки,
поредна вълна.
Слънце, мъгла, ...
  201 
Сечко, Сечко, де си бил,
виж носле си зачервил?
Сечко, Сечко, как така
храбро скърцаш във снега?
Сечко, Сечко, от къде ...
  328 
***
Тази нощ луната
е бяла хубавица.
Ще вият вълци.
  228 
Богдана Богдан люби,
Богдан люби Ивáна.
На Йордановден Богдана
стана от рано по - рано.
Изми си лицето, ...
  169 
Random works
: ??:??