Храбрият оловен войник
/По мотиви от едноименната приказка
на Х.К. Андерсен/
В голямата картонена кутия
войничето стоеше все на пост -
пред миши набези,
пред мухъла в сребристо сиво-
заплашващ малкото му общество:
Дресиран тигър,клоун,балерина -
от някакъв фалирал цирк.
Пират,чиито дървен крак не стигна
до мостика,до прилива дори...
Готвач - с усмивка мазна,с празна табла.
Петел - с проскубани пера.
И чичко - с избелял костюм в лилаво,
понесъл куфар и цветя.
Комбина странна.Времената - смутни.
Но всеки търси да яде!
Следят се хитро,а законът - луднал
виси в ключалката като резе.
Войничето е длъжно да го пази,
да отстоява вътрешния ред!
Но балерината със кадифена пазва
подмамва клоуна,а тигъра - реве...
Петелът пък налита разярено
към таблата на мнимия готвач.
Той би го сготвил вкусно несъмнено,
ала на огън с дървения крак.
Пиратът засега не търси маса...
Но мисли - струва ли да е сакат
и птича кълка лакомо да мляска
или да грабне куфара завчас!
За господина сигурно цветята
са само повод за забавен флирт,
но балерината едва ли смята
да бъде с него прекалено шик.
Войничето е влюбено във нея!
Как тя е разпиляла любовта
по многото безсмислени арени,
не знае то,но вярва в храбростта!
Сърцето му тупти като олово -
топящо се от болката в мига,
когато някой хвърля обществото
с кутията картонена в сметта!
Помията повлича безпощадно
идеите на храбрия войник.
Смъртта е враг!Живота побеждава
щом има той сърце - за верен щит!
Ще бръкне детска длан.Ще го изправи!
Мундира му ще лъсне под праха...
Войнико,никой няма да забрави
за битките в Игрите на Глада!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
