За себе си искам да кажа...
стихове пиша и няма да се откажа,
стихосбирки издадени нямам,
и в конкурси тук не участвам,
не че не искам или не мога,
но в мене настъпва тревога...
ако темата точно не схвана
и объркам, за срам стана?
И ето че идва въпроса –
защо съм тук и внимание прося!?
Ех кога ще се замогна, че да мога
Стихосбирка да издам и да мога да участвам
с чувство в Поетичния ни Храм.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
