Apr 7, 2018, 2:54 AM

Храмът на обречените 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
683 2 0

В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона
падащи звезди към
пясъка златист.


Пясъкът бавно покрива
пергамента на времето
хвърлен на жаркото слънце.
Съдби на крале и жреци
изчезват в поредната 
пясъчна буря,
която ги подхвърля
насам натам.
Накрая остава
мълчанието на 
поклонниците в храма
на обреченото Слънце.


Лунният лъч 
разпори небето
от там изскочиха
съзвездията
в свирепа битка
за доминиране
на небето.
Начертани бяха нови
граници
Пирамидите съхраниха
спомените редом
до фараоните,
затворени в саркофази
на вечността.

© Todor Iliev All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??