В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона
падащи звезди към
пясъка златист.
Пясъкът бавно покрива
пергамента на времето
хвърлен на жаркото слънце.
Съдби на крале и жреци
изчезват в поредната
пясъчна буря,
която ги подхвърля
насам натам.
Накрая остава
мълчанието на
поклонниците в храма
на обреченото Слънце.
Лунният лъч
разпори небето
от там изскочиха
съзвездията
в свирепа битка
за доминиране
на небето.
Начертани бяха нови
граници
Пирамидите съхраниха
спомените редом
до фараоните,
затворени в саркофази
на вечността.
© Todor Iliev All rights reserved.