7.04.2018 г., 2:54 ч.

Храмът на обречените 

  Поезия » Философска, Гражданска
571 2 0

В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона
падащи звезди към
пясъка златист.


Пясъкът бавно покрива
пергамента на времето
хвърлен на жаркото слънце.
Съдби на крале и жреци
изчезват в поредната 
пясъчна буря,
която ги подхвърля
насам натам.
Накрая остава
мълчанието на 
поклонниците в храма
на обреченото Слънце.


Лунният лъч 
разпори небето
от там изскочиха
съзвездията
в свирепа битка
за доминиране
на небето.
Начертани бяха нови
граници
Пирамидите съхраниха
спомените редом
до фараоните,
затворени в саркофази
на вечността.

© Todor Iliev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??