Хрисима хризантема
Отдалечавам се от себе си.
И не сезонът е причината,
и не защото уморено е зеленото,
прошарено в дърветата на кичури.
Отдалечавам се като вдовица,
в неделя по алея гробищна,
загърната зиморничаво в шлифера
на невъзможните си обичи.
И няма руна за тъга - да ме изпише,
как роня се с пръстта, набрана по подметките,
как сякаш съм отвъд, и колко тихо е,
и колко късно и ръмежно е.
Не искам, а се деля от себе си.
И вече съм съвсем непоправима -
извърната, отрекла се, и безнадеждна,
с очи загнездени в опашката на зимата.
Отивам си от себе си, а крясъкът
на есенния гарван е точката на текста.
Сама не се прочетох, но е ясно -
превръщам се в невъзвръщенец.
Отивам си, и вече съм си минало,
научило своя особен урок.
И съм толкова ничия, толкова хрисима -
хризантема върху пресен гроб.
08.09.08
_____________________________________
http://www.youtube.com/watch?v=skk9vfoUJXc
© Радост Даскалова All rights reserved.
