Хронично
Любовта е вярна гилотина,
красива, но осъдена мечта.
Безспирна, дръзка и наивна,
втурната в галоп лъжа.
И колко малко трябва ù
от раз да се препъне,
колко пъти не успява да умре,
колко болки трябват ù,
за да осъмне
отново в нечие сърце.
А времето е толкова оскъдно
за думите, които ни делят.
Макар и всичко да е бъдно,
изправя ни на съд светът.
Защото пак сме победени
от нуждата от "аз и ти" -
очите ти да търся, набедени
за прибоя в моите гърди
и мигом, щом събудиш се до мене,
виновен да ме търсиш ти -
за твойта сгушена усмивка
и за няколко поне мечти.
И само толкоз да ни стига,
че в приказки не вярвам сам.
Без тебе да живея, че не мога,
е всичкото, което знам...
(посветено)
© Александър Тодоров All rights reserved.
