Хубаво и лошо
Хубавото е, че с тебе
залък съм споделяла,
оцелели сме в годините
двама във постелята.
Сутрин ти ме будиш
като слънце с топлина,
твоят образ съпровожда
моят ден до вечерта.
Ти ме милваш нежно
уморена щом заспя,
до тебе все сънувам
пролет, лято и цветя.
Хубаво е, че ме търсиш още
в капка утринна роса,
че когато ти е тъжно -
аз съм твоята сълза.
Хубаво, че още пием
бистра изворна вода
в кладенче, от нас намерено
някъде във дивата гора.
А лошото, то май го няма.
Дълбоко ровя във душата,
търся го, не го откривам.
Заровила съм го в земята.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
