Художник
На Габи
Вземи си четката, художнико,
рисувай ми безброй неща,
нарисувай нещо мъничко,
нещо с чувство и душа.
Птица без криле в небето
ще можеш ли да нарисуваш ти,
как се рее над морето,
как пискливият ù глас ехти?
Кораб може би потънал,
отдавна дето там на дъното стои
и неговите тайни, с тях завинаги останал,
ще можеш ли да нарисуваш ти?
Художнико, защо така ме гледаш?
Нима те затруднявам с нещо аз?
Нима не можеш тайни да рисуваш,
ни птица без криле, ни нечий глас?
Но не, решение не е това,
просто затвори очи,
рисувай тайни, глас и всичко онова,
с четката мечта си посочи.
© Радостина Димитрова All rights reserved.
