Jan 10, 2011, 6:59 PM

Хумористична миниатюрка

  Poetry
801 0 6

ХУМОРИСТИЧНА  МИНИАТЮРКА

 

                                                         (По повод на един конкурс на тема: ”Моят град”)

 

 

Аз нямам собствен град,

понеже съм от село.

Е, виждал съм и аз чат-пат

деви без къдели,

дето Бог е отредил да има,

за да топлят и като е зима.

Ама на! –

гражданите ги изпрели...

 

 

Аз нямам свиден град,

щото съм от махалата.

Е, и тука помирисваме чат-пат

я тлъста ярка, я пърлено прасе,

дето Бог от пам ти века обещава, че

на нас ще ни го прати.

Прати, ама на! –

гражданите лапат...

 

 

Като еничери шетат, мила мале моя,

граждан до гражданка от село на село,

всичко, дека видят, смятат го за свое

и лочат, мале, и ръфат като невидели...

 

Па ги гледам, гледам и си викам: „Море,

град ли? Град да ме помели –

гражданин не ставам!

Барем в нашата държава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...