10 ene 2011, 18:59

Хумористична миниатюрка

  Poesía
803 0 6

ХУМОРИСТИЧНА  МИНИАТЮРКА

 

                                                         (По повод на един конкурс на тема: ”Моят град”)

 

 

Аз нямам собствен град,

понеже съм от село.

Е, виждал съм и аз чат-пат

деви без къдели,

дето Бог е отредил да има,

за да топлят и като е зима.

Ама на! –

гражданите ги изпрели...

 

 

Аз нямам свиден град,

щото съм от махалата.

Е, и тука помирисваме чат-пат

я тлъста ярка, я пърлено прасе,

дето Бог от пам ти века обещава, че

на нас ще ни го прати.

Прати, ама на! –

гражданите лапат...

 

 

Като еничери шетат, мила мале моя,

граждан до гражданка от село на село,

всичко, дека видят, смятат го за свое

и лочат, мале, и ръфат като невидели...

 

Па ги гледам, гледам и си викам: „Море,

град ли? Град да ме помели –

гражданин не ставам!

Барем в нашата държава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...