Хумористична миниатюрка
ХУМОРИСТИЧНА МИНИАТЮРКА
(По повод на един конкурс на тема: ”Моят град”)
Аз нямам собствен град,
понеже съм от село.
Е, виждал съм и аз чат-пат
деви без къдели,
дето Бог е отредил да има,
за да топлят и като е зима.
Ама на! –
гражданите ги изпрели...
Аз нямам свиден град,
щото съм от махалата.
Е, и тука помирисваме чат-пат
я тлъста ярка, я пърлено прасе,
дето Бог от пам ти века обещава, че
на нас ще ни го прати.
Прати, ама на! –
гражданите лапат...
Като еничери шетат, мила мале моя,
граждан до гражданка от село на село,
всичко, дека видят, смятат го за свое
и лочат, мале, и ръфат като невидели...
Па ги гледам, гледам и си викам: „Море,
град ли? Град да ме помели –
гражданин не ставам!
Барем в нашата държава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
