Oct 14, 2014, 10:16 AM

Хвърчила

  Poetry » Other
919 0 6

Родих се невинна и мила

като всички деца

из детството бързо преминах

с ранени крака

душата ми после политна

като хиляди хвърчила

които след полет събират се

на живота в дланта

 

И губих

намирах се

плаках

крещях

в ухото на ехото още кънти

 

А после пораснах

по детски игрива

голяма жена

 

Отивам на работа –

правя хвърчила

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...