Oct 14, 2014, 10:16 AM

Хвърчила

  Poetry » Other
918 0 6

Родих се невинна и мила

като всички деца

из детството бързо преминах

с ранени крака

душата ми после политна

като хиляди хвърчила

които след полет събират се

на живота в дланта

 

И губих

намирах се

плаках

крещях

в ухото на ехото още кънти

 

А после пораснах

по детски игрива

голяма жена

 

Отивам на работа –

правя хвърчила

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...