Oct 14, 2014, 10:16 AM

Хвърчила

  Poetry » Other
920 0 6

Родих се невинна и мила

като всички деца

из детството бързо преминах

с ранени крака

душата ми после политна

като хиляди хвърчила

които след полет събират се

на живота в дланта

 

И губих

намирах се

плаках

крещях

в ухото на ехото още кънти

 

А после пораснах

по детски игрива

голяма жена

 

Отивам на работа –

правя хвърчила

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...