May 30, 2012, 11:42 PM

Хвърчилото

667 0 1

ХВЪРЧИЛОТО

         на Борис Христов

 

 

Отделяйки се плавно

от страха си,

от лепкавите грижи на деня –

духът ти триумфално се понася,

победно горд

над вещи и тела.

Напук на гравитацията строга,

издига се нагоре окрилен,

разчупвайки телесните окови

(вменени

за греха у теб вроден).

Като хвърчило шарено и волно

мечтите ти подхвъркват и трептят

и мислите ти рейват се свободно

над пъстрия суетно-шумен свят.

Но дръпва ги връвчицата,

развита

докрай

(маршрутът бил ограничен!) –

и спускат се обратно пак мечтите

и твоят дух

към земния си плен,

в тунелите на тленната черупка,

която в мъртва хватка ги държи.

 

Душа и дух,

мечти, копнежи, чувства,

разсъдък, интелект

отглеждаш ти.

 

Но ти си плът и кръв,

и кост, и кокал –

синджир дезоксирибонуклеин –

а чувствата са свързани

(жестоко!)

с това какво ядеш и колко спиш.

Ако си изморен,

не си вечерял,

или полярен студ пълзи край теб –

светът ще ти изглежда зъл и черен,

и бурен – най-безоблачният ден.

Какво би произвеждал интелектът,

ако му спреш горивото

ХРАНА?

Потокът от идеи и проекти

пресъхва без чешмяна ВОДА.

Дори над най-високата ти дарба

хранопроводът има пълна власт.

Зависят от стомаха ти

(кошмарно!)

кураж и гордост,

мъдрост,

воля,

страст –

подвластни са на органи,

мембрани,

рецептори за вкус и миризма,

кондиции,

прищевки, състояния

на цял биологичен комбинат.

 

И нека се бунтува в теб душата

и противù се яростно духът –

с връвчицата ги дърпат към земята

инстинктите на тленната си плът.  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Луканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...