Хвърчилото

ХВЪРЧИЛОТО

         на Борис Христов

Отделяйки се плавно

от страха си,

от лепкавите грижи на деня –

духът ти триумфално се понася,

победно горд

над вещи и тела.

Напук на гравитацията строга,

издига се нагоре окрилен,

разчупвайки телесните окови

(вменени

за греха у теб вроден).

Като хвърчило шарено и волно

мечтите ти подхвъркват и трептят

и мислите ти рейват се свободно

над пъстрия суетно-шумен свят.

Но дръпва ги връвчицата,

развита

докрай

(маршрутът бил ограничен!) –

и спускат се обратно пак мечтите

и твоят дух

към земния си плен,

в тунелите на тленната черупка,

която в мъртва хватка ги държи.

Душа и дух,

мечти, копнежи, чувства,

разсъдък, интелект

отглеждаш ти.

Но ти си плът и кръв,

и кост, и кокал –

синджир дезоксирибонуклеин –

а чувствата са свързани

(жестоко!)

с това какво ядеш и колко спиш.

Ако си изморен,

не си вечерял,

или полярен студ пълзи край теб –

светът ще ти изглежда зъл и черен,

и бурен – най-безоблачният ден.

Какво би произвеждал интелектът,

ако му спреш горивото

ХРАНА?

Потокът от идеи и проекти

пресъхва без чешмяна ВОДА.

Дори над най-високата ти дарба

хранопроводът има пълна власт.

Зависят от стомаха ти

(кошмарно!)

кураж и гордост,

мъдрост,

воля,

страст –

подвластни са на органи,

мембрани,

рецептори за вкус и миризма,

кондиции,

прищевки, състояния

на цял биологичен комбинат.

И нека се бунтува в теб душата

и противù се яростно духът –

с връвчицата ги дърпат към земята

инстинктите на тленната си плът.