Milimili
73 results
Водата никога не свършва. Нито мъглата. Те са тук, откакто съм се родила.
Ледено-пепелявият цвят на въздуха, мухълът в ъгъла, походката е в танц неопределен... пиянското хъркане... очи, които не виждат, очи потънали навътре, пуснали дебелите пердета...
Маската на самотно дете в голяма празна стая, а ...
Ледено-пепелявият цвят на въздуха, мухълът в ъгъла, походката е в танц неопределен... пиянското хъркане... очи, които не виждат, очи потънали навътре, пуснали дебелите пердета...
Маската на самотно дете в голяма празна стая, а ...
532
1
Свободата, Санчо, е ракова клетка.
Всичко започва невинно.
Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.
Искаш да растеш.
Искаш да се развиваш. ...
Всичко започва невинно.
Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.
Искаш да растеш.
Искаш да се развиваш. ...
633
1
Изгорих мечтите си.
Твърде са големи.
Пречат ми да бъда всекидневна.
Пречат ми
да влагам смисъл в малките неща. ...
Твърде са големи.
Пречат ми да бъда всекидневна.
Пречат ми
да влагам смисъл в малките неща. ...
555
5
Човек е по-силен от
една песен - спомен
едно погрешно свое действие
невъзможността да мисли в
переспектива на моменти ...
една песен - спомен
едно погрешно свое действие
невъзможността да мисли в
переспектива на моменти ...
604
1
Един след друг умират хората, които съм обичала.
И хоризонтът, някога изпълнен с лицата им, се изчиства.Лица, които гледаха в мен. Лица, в които гледах.
Изчезват бръчките им от смях, дълбоките им черни... сини... зелени очи. Изчезват дългите им, предълги ръце, които прегръщат ужасно добре. Които мож ...
И хоризонтът, някога изпълнен с лицата им, се изчиства.Лица, които гледаха в мен. Лица, в които гледах.
Изчезват бръчките им от смях, дълбоките им черни... сини... зелени очи. Изчезват дългите им, предълги ръце, които прегръщат ужасно добре. Които мож ...
1282
1
И границата на близкото присягане
е плътно затворена
за теб.
И чувствам, виждам
всяка дума ...
е плътно затворена
за теб.
И чувствам, виждам
всяка дума ...
569
1
Поисках те да бъдеш моя вяра,
опора - че и аз живея,
живот сред тихите пространства на душата,
които необятност определя.
1999г.
опора - че и аз живея,
живот сред тихите пространства на душата,
които необятност определя.
1999г.
517
1
990
5
Не вървя.
Не стоя на средата на пътя
в поза опорна, удобна
за чакане
(краката на ширината на раменете). ...
Не стоя на средата на пътя
в поза опорна, удобна
за чакане
(краката на ширината на раменете). ...
1365
Аз съм прозрачният човек.
Едно време бях дълга влакова композиция и пъплех напето по Баира на славата. Обръщах глава назад и се изпълвах с умиление при вида на малките вагончета. Възгордявах се сам от себе си.
Някъде в долината се появиха търговците. Взимаха си, каквото им трябва, и си тръгваха. Не ...
Едно време бях дълга влакова композиция и пъплех напето по Баира на славата. Обръщах глава назад и се изпълвах с умиление при вида на малките вагончета. Възгордявах се сам от себе си.
Някъде в долината се появиха търговците. Взимаха си, каквото им трябва, и си тръгваха. Не ...
1106
2
Зазижда ме моята Сигурност.
Изяжда ме моята Твърдост.
Поскитах.
Повиках.
Поплаках. ...
Изяжда ме моята Твърдост.
Поскитах.
Повиках.
Поплаках. ...
552
... ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
1788
2
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
1248
4
на Тишо и Ясен
Ние не можем без бира.
Ние не можем без цигари.
Ние не можем без шоколади.
Без кабелна ...
Ние не можем без бира.
Ние не можем без цигари.
Ние не можем без шоколади.
Без кабелна ...
701
1
1
В памет на баща ми - "Татко, един ден
искам да напиша нещо толкова
красиво, че да оживееш"
И с почит към всички родопчани.
Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Аг ...
искам да напиша нещо толкова
красиво, че да оживееш"
И с почит към всички родопчани.
Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Аг ...
1669
5
Тази вечер
седнах до голямото езеро
и не заплаках.
Не проклинах. Не ругах.
Не обвинявах. Не чаках. ...
седнах до голямото езеро
и не заплаках.
Не проклинах. Не ругах.
Не обвинявах. Не чаках. ...
665
3
Поисках да се скрия
във своите странности.
Бекхендът и форхендът ми
още не са добри.
И топките, ...
във своите странности.
Бекхендът и форхендът ми
още не са добри.
И топките, ...
581
1
Пътят свършва,
когато стигнеш себе си.
Тогава влизаш у дома си.
А тишината
е цъфнала вишна, ...
когато стигнеш себе си.
Тогава влизаш у дома си.
А тишината
е цъфнала вишна, ...
614
3
Скука. Сиво. Сиво.
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме. ...
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме. ...
629
2
796
3
От високата кула на своето нещастие се провикна Някой:
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...
894
2
Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...
708
Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...
971
2
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът... ...
Умникът мълчи.
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът... ...
609
1
Той е марков.
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...
596
3
Любовта има друго лице.
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето. ...
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето. ...
710
6
655
2
Тъжен.
Малките ми очи са големи и черни.
Поели
отраженията на присмеха.
Сега. Само сега. ...
Малките ми очи са големи и черни.
Поели
отраженията на присмеха.
Сега. Само сега. ...
1094
3
Главата ми е пепелник,
в който гасиш цигарите
самодоволство и презрение.
Главата ми е пепелник
и ти си свикнал толкова ...
в който гасиш цигарите
самодоволство и презрение.
Главата ми е пепелник
и ти си свикнал толкова ...
634
Обичам да вървя в тъмното. Обичам своята сляпа същност. Обичам усещането, спряло в корема ми, да ме води напред. И усещам къде да спра, къде да завия. Знам, че окото, което е там вътре, вижда по-добре. И ръцете, които са там вътре докосват точно това, което трябва.
Обичам докосването, изтръскало дум ...
Обичам докосването, изтръскало дум ...
1049
1
Как да регламентираме съществуването на културата? Която не се вижда, която се усеща във въздуха. Като ниво. Като стил. Като вихър, отворил черепа ти, застинал в съзерцание на чудото на мозъка. Като вятър, посял семената на днешния ден, за да има красиво утре. Хлебно утро. Дъждовно-освежена сутрин. ...
993
Има дни и часове, в които с настървение посрещам самотата си. Искам своята тишина.
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...
1116
2
692
2
Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице! ...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице! ...
599
1
-Страх ме е,
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...
593
Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...
1099
Утре-то се бави.
А вчера е счупено стъпало,
на което не можеш
да стъпиш.
Днес някак си ...
А вчера е счупено стъпало,
на което не можеш
да стъпиш.
Днес някак си ...
750
3
Свалих те
от пиедестала на невъзможното
и те хвърлих
в реката на ежедневието.
Плувай! ...
от пиедестала на невъзможното
и те хвърлих
в реката на ежедневието.
Плувай! ...
609
2
На Х.Л.
Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.
Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се н ...
Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.
Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се н ...
1388
2
Усещал ли си
тънките пръсти
на любовта,
как бият барабана
на сърцето ти? ...
тънките пръсти
на любовта,
как бият барабана
на сърцето ти? ...
555
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
