Nella_gold (Нели )
841 4525
May 13, 2010, 6:59 AM

И... 

  Poetry » Love
643 0 12

Когато в очите ми напира онзи,

                            студеният дъжд...

Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!

И в твоето сърце,

                            параболично извила ръце,

за да те достигна...

А по скулите тръпне онази болка,

непреодолимата.

(Каза ми, че съм ... само луда.)

                           Лудост ли е да обичаш?!

Или си търсиш причина,

за да избягаш по – далеч, от това,

                           което те е вгорчило?

И когато в зениците ми гаснат неонови,

                           светлините,

от онези улични лампи...

И заглъхват всички стъпки,

                           бягащи от мен...

Болиии...

Все се питам, ще мога ли да задържа ...

твоята, онази светлинка, която

още трепти , скрита в дланите ми.

Защо?

                         Вратата не затръшна след мен?!

Може би тогава нямаше да ми се струва,

                         или ...

                                      не би струвало

всеки лист хартия.

И това, че така -

                         по-различна съм от другите...

И ... по-специална, за тебе.

И...

         И...

                  И...

И нямаше да ти казвам, че те ...обичам!?

Защото ти не би повярвал...

                          в противното.

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??