И...
Когато в очите ми напира онзи,
студеният дъжд...
Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!
И в твоето сърце,
параболично извила ръце,
за да те достигна...
А по скулите тръпне онази болка,
непреодолимата.
(Каза ми, че съм ... само луда.)
Лудост ли е да обичаш?!
Или си търсиш причина,
за да избягаш по – далеч, от това,
което те е вгорчило?
И когато в зениците ми гаснат неонови,
светлините,
от онези улични лампи...
И заглъхват всички стъпки,
бягащи от мен...
Болиии...
Все се питам, ще мога ли да задържа ...
твоята, онази светлинка, която
още трепти , скрита в дланите ми.
Защо?
Вратата не затръшна след мен?!
Може би тогава нямаше да ми се струва,
или ...
не би струвало
всеки лист хартия.
И това, че така -
по-различна съм от другите...
И ... по-специална, за тебе.
И...
И...
И...
И нямаше да ти казвам, че те ...обичам!?
Защото ти не би повярвал...
в противното.
© Нели All rights reserved.
