И ако...
На всеки Човек.
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел.
И ако спреш да чуваш на щурците
мелодиите – лирични откровения,
ти цял във слух ще бъдеш за това, което
безмълвието не може да ти вземе.
И ако мисълта ти лекокрила слабост сеща,
и твоите близки трудно разпознаваш,
наместо ум-бръснач ти имаш скъпоценност –
сърце голямо, което да раздаваш.
И ако просто спреш да дишаш и угаснеш
с тревога, че не си довършил нещо,
това е знак, че има още много
причини за това да ни подсещаш.
© Константин Дренски All rights reserved.
