И ако някога...
И ако някога надбягам ветровете,
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове.
Не ще намеря истините, другите...
Не ще тъгувам по изгубено небе -
ще се разлея толкова доволно,
като Янтра река. Тръгнала
от лоното на планината...
(Тичайки като нея срещу стръмното.)
Виейки се до болка,
за да стигне до своя любим.
... За да достигна себе си... и теб.
Когато пред мен се изправят
непредвидими трудности.
Тогава те не биха били толкова...
За да премина всички граници -
от бряг до бряг. През камъни...
И вир да е душата ми...
Събрала в себе си най-чистите сълзи.
© Нели All rights reserved.
