И ако трябва ме излъжи
Разочаровам ли те, когато греша?
Боли ли те, когато да излъжа реша?
Питаш ли луната добре ли съм?
Поне веднъж участвала ли съм в твоя сън?
Представяш ли си моята усмивка, когато слънцето изгрее?
Мислил ли си, как в самота се живее?
Тати, ти ми беше обещал,
беше ми разказвал, как за мен си мечтал!
Обещал ми беше, как ще бъдеш до мен,
как с цветя ще украсяваш всеки мой ден!
Сега седя, гледайки небето и не знам,
какво съм аз за теб... дали провал?
Но ми кажи, понякога липсвам ли ти
и ако трябва ме излъжи, за да спре поне за малко да боли!
Едно дете винаги задава въпроси,
но никога не му казват
защо усмивката е разрушена,
а душата му наранена!
© Светла Иванова All rights reserved.