Припаднах от очакване.
Замлъкнах после от незнание.
И клетва нямаше, след туй полагане.
Излъгана си тръгнах, без терзание.
В есенно-зимното творение
подредих разбърканите дни.
После не получих своето прозрение,
че отвърнаха ми слепите мечти.
И някак останах тиха, ала без тъга.
Помълчах си, както никога.
Дори не прегърнах чакащата самота.
И легнах си. Завита с одеяло от светлина. ...