Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Aug 29, 2021, 11:50 AM  

И без слънце дори – ще се съмне 

  Poetry » Phylosophy
361 9 13

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.

 

Сивотата напразно се пъне,
заглушава ги с делнични болки.
Нощем имат простори - без дъно
и звезди, и не питат за колко,

 

се продава денят ми - грошо̀ве,
за да храни плътта ми човешка.
Но след стъмване всичко е ново
и изкупена дребната грешка,

 

дето все на земята държи ме
и възкръсва светът – поокалян.
Всяко чудо наричам по име,
а нощта с мен града обикаля.

 

Щом нахраним душите бездомни
и изпишем прозорците тъмни.
Знаем двете – доброто се помни
и без слънце дори – ще се съмне.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??