И бялото понякога боли
Брезата бърше своите сълзи,
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
Но кой познава брезовия плач
и кой се пита за какво тя плаче?
Нароченият за жесток палач
дали не крие някакви задачи?
Върбата със брезата не дружи,
но в мъката мълчи усамотена…
Мечта по сърцеритъма личи.
Сбъднатостта са точка и вселена...
Точката със теб - ни е черта,
която се изменя по средата,
но тя оставя своята следа,
с която се закача палав вятър.
В гората на прекрасните брези,
когато е налегнала тъмата
и бялото понякога боли,
но болката разпалва красотата.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
