valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
9 dic 2012, 12:53

И бялото понякога боли 

  Poesía
397 0 1

Брезата бърше своите сълзи,
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,

сред всичките дървета във гората.

Но кой познава брезовия плач
и кой се пита за какво тя плаче?
Нароченият за жесток палач 
дали не крие някакви задачи?

Върбата със брезата не дружи,
но в мъката мълчи усамотена…
Мечта по сърцеритъма личи.
Сбъднатостта са точка и вселена...

Точката със теб - ни е черта,
която се изменя по средата,
но тя оставя своята следа,
с която се закача палав вятър.

В гората на прекрасните брези,
когато е налегнала тъмата
и бялото понякога боли,
но болката разпалва красотата.


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??