9 дек. 2012 г., 12:53

И бялото понякога боли 

  Поэзия
435 0 1
Брезата бърше своите сълзи,
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
сред всичките дървета във гората.
Но кой познава брезовия плач
и кой се пита за какво тя плаче?
Нароченият за жесток палач
дали не крие някакви задачи?
Върбата със брезата не дружи,
но в мъката мълчи усамотена…
Мечта по сърцеритъма личи.
Сбъднатостта са точка и вселена... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??